Роден  съм на 15/05/1953  година в Караман, Айранджъ.

 

Деството ми премина в Конья, Ерегли. Завърших началното си образование в начално училище «Сюмер», а основното си образование в прогимназиална част на гимназия «Ерегли». Заедно със семейството ми се преселихме в Истанбул през 1967 година. Завърших средно образование в гимназия «Меджидиекьой». Бях приет като студент и Технически Университет «Истанбул» - Факултета за машинно инженерство. През 1974 година  завърших профил Машинен инженер . Първата ми работа с  осигурена трудова застраховка беше като работник  през 1969 година във фабриката за лекарства  «Мустафа Невзат». Всичко онова, което видях, преживях и научих тук послужи като пътеводител в по-нататъшния ми жизнен път.

 

Междувременно, през последния курс на университета се ожених.

 

Първата ми работа като машинен инженер беше в циментовата фабрика в Балъкесир. През 1974 година, след 5 месечен трудов стаж,  бях принуден да замина в казармата за да отслужа военния си дълг.  (възникна спор между мен и  генералния директор на фабриката поради забелязани от мен нередности). След дълги години трябва да отбележа, че дължа благодарност на генералния директор. Иначе не бих  постигнал онова, което съм  сега.

 

 След казармата започнах работа като експлоатационен инженер във фабрика «Имбат Макина Санайи». По време на казармата се роди първото ни дете Толга. Семейството ни расташе, едновременно с това се увеличи и моята отговорност.

 

След една година започнах работа като началник «Монтажен цех» в Турската фабрика за чугунени отливки. След две години и половина започнах работа като директор на фабрика «Тач Мадени Ешйа ве Макина Санайи». Годината беше 1979 и аз бях на 26 години. Бях млад и с недостатъчен опит.  Бяха трудни години за мен. Но трябва да отбележа, че тук за две години научих толкова много неща, колкото може би на друго място бих научил за 10 години.

 

Междувременно се роди и дъщеря ми Айше и радостта ни беше удвоена.

 

След 2 години напуснах  фабриката и оглавих цеха, основан от нас през 1978 година. Броят на съдружниците бе увеличен на 5 и се именувахме като «ЕЛОПАР». Започнахме дейност в сферата на монтаж на бакелитни части и кабели в Турската фабрика за чугунени отливки. .

 

Продължихме да работим с другите фирми по договаряне. След шест месеца, по-възрастен от мен познат ме покани на работа в Турската фабрика за чугунени отливки. Прекратих дейността си в Турската фабрика за чугунени отливки  и започнах работа там. Завърших работата по проекта и поради това, че не получихме потвърждение за нови проекти, поради получена покана започнах работа в фирма «ЕНКА».

 

В началото ми беше много трудно в «ЕНКА». Изпълнявах длъжността «директор по обслужване и  бизнес – мениджър в чужбина». Не знаех чужд език, но разбрах, че с много труд и с чувство на отговорност могат да бъдат преодолени много трудности. Трябва да отбележа, че навсякъде открито декларирах, че имам свой цех. Цял живот съм се стремял да бъда честен и открит в човешките отношения. Същото съм искал, както  от собствените си деца, така и от своя персонал.

           

През 1990 година оглавих «ЕЛОПАР». Останахме само 2 съдружника. След една година съдружникът ми заяви, че иска да се оттегли. Въз основа на това предизвестие ние приключихме нашето дванадесетгодишно съвместителство. След това съпругата ми стана и мой делови съдружник.

 

 Мечтаех  да се изуча за инженер още по време на прогимназията. Мечтата за собствен цех се появи по време на следването в университета. 

 

 

Мечтата за фабрика пък се появи след като цехът стана семейна собственност. Трябва да си признаем: не сме и мечтали, че «ЕЛОПАР» ще достигне днешното си равнище. Основната ни цел беше преди всичко правилно изпълнение на дейността, задоволяване  исканията на клиентите,  търсене на нови сфери за дейност. Въз основа на придобития опит разбрахме, че парите идват след това.

 

Правилното  изпълнение на дейностите откри пред нас възможности за изява  в чужбина. По искане на клиентите ние открихме своите цехове в чужбина. Днес ние оперираме в осем страни.

 

Тук трябва да отбележа, че персоналът на фабриката заслужава най-голямия дял в този успех.

 

Тук искам да изразя своята най-голяма благодарност на моя екип, който се труди денонощно и самоотвержено.

 

Същевременно искам да благодаря и на съпругата и на децата ми, които винаги ме подкрепиха във всички трудни моменти.

 

На последно място искам да подчертая още веднъж, че всичко започна с една мечта, че взаимното уважение и доверие са в основата на успеха, че  обмяната на опит е задължително условие за успешно развитие.

 

Щастлив съм  със семейството и с екипа си. Искам да отбележа, че дължа това  щастие на взаимното уважение, разбирателство, толерантност и търпение.

 

На всички вас поднасям своето уважение и обич.

 

Мехмет Сандал

Основател на «ЕЛОПАР»/ Председател на Управителния Съвет